Необходим предговор
С извинение – ЛИРИКА
Има някаква зараза в писането. И ти, невинната душица с нежно-розови мисли за красивия свят, четеш, четеш, четеш поезия – а накрая те прокъсне (както викаше баба ми за разслабването), пък пропишеш. Поезия! Или поне в някаква образноподобна форма. Та – и мен така! За което се извинявам, ама на – вие ще четете!
Възпявам месото!
Вас – сочни пържоли,
ту с млади картофки,
ту прелестно голи.
Възпявам месото!
Вас – крехки суджуци,
изтръгващи в тенджера
омайвайки звуци.
Възпявам месото! ...