Шест месеца през лятото съм в село:
от ранна пролет, чак до есента.
И пенсийката си използвам смело
и с нея кошниците си плета.
Така творя от двадесет години.
Живея в къщата и в моя двор.
Не търся вече никакви причини
със свойте навици да влизам в спор.
И всеки ден е празник лют за мене
и този статус ми е благодат!
И тази възраст е красиво време,
не те измъчва никакъв диктат!
О, времето ти е дори излишно,
да пишеш, да отглеждаш зеленчук.
И без страха на времето предишно,
и без контакт със "менти" и "боклук"!
13.10.2017г. София
© Христо Славов All rights reserved.