Има стъкло между мен и тъгата.
Крия се, че съществувам.
Тя ме следи, брои ми крачките.
Вика ми - аз я не чувам.
С бяла якичка и два-три балона
все ми застава пред къщата.
Гледа в последната моя икона,
стреля в средата на кръста ми.
Сън или мисъл, прозорче за утре
с ледени пръсти затваря...
А пък стъклото под нейните стъпки -
пепел от тежка цигара. ...