Със сенки под очите
отново си лягам във три.
Часовникът тик-така,
но на мен не ми се спи.
Гледам цяла нощ живота си на филми
и толкоз яд усещам,
че дори сълзи вече не се стичат по носа ми.
Ставам пак в един.
Утрото го няма.
Денят във зимен сън
чака за смяна нощта...
в която гледам ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up