Сърцето ти тактува неприсъствие,
а аз съм там - приседнала отляво.
Омръзна ми във теб да бъда влюбена,
да лъжа всеки ден, за да ти вярвам.
Плета мечти от пепелните сънища
и стъквам си омраза, за да мога,
дома ти да завърша с лунни зидове,
с небесен покрив и звезда–прозорец.
От днес до утре - всичко всичко ще е свършило.
Оградата прилича на бесило...
По двора куца онзи кестен - тромаво,
а слънцето на точка се е свило.
И всеки ден подритвам тишината си,
събирам в шепи твоите усмивки.
Живея, а умирам във душата ти –
самотна църква с кули четвъртинки.
© Кремена Стоева All rights reserved.
И не само това! Впечатлена съм, Креми!!!