Пепелта не топли
Денят ми е със привкус на отрова.
Поглъщам го на малки дози сам.
Изгарям като Жана д'Арк във огън
и зная, че местото ми е там.
Слънцето подпалва небосвода
и мислите ми сгърчени пращят,
а някак безхаберен е народът,
събран да гледа кости как горят.
Крещенето ми вятърът разнася
и тишина се вие над града.
Наздравици със полупразни чаши
на екс поглъщат моята душа.
Изгарям аз и в пепел се превръщам,
а пепелта не топли като жар.
Зорницата и утре ще е същата,
но аз ще бъда залез изгорял.
Никой пепелта не ще събира.
Отровна прах кому е нужна днес?
Денят - благословия за умиране,
е отреден от нечий интерес...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да, Вальо, пепелта не топли, но как само парят скритите под нея въгленчета!...
-
Изтъкан от болка и мъка стих!
Сякаш видях кладата - много силно!
Поздравления, приятелю! -
Много често се събира нородът да гледа кости как горят! Дай му на народа хляб и зрелища, той не се интересува от жертвите на кладата! Поздрав за стиха!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
