И отново,
както винаги –
надолу, бегом по стълбите –
все Пепеляшка,
все Пепеляшка.
Пътьом –
мимолетен поглед
в стъклото
на притворена врата –
развени коси,
развени поли,
а умът ми – на мястото си.
И, ах мой мили Августин,
ах, мой мили Августин,
уви, обувката – също.
23.05.2003
© Мария Димитрова All rights reserved.