Днес съм слънчев, а небето ми,
облякло празнична одежда,
потапя крайче в свидни езерца...
Целунато, посоката усетило,
попило синевата на надежда –
облаче застинала тъга
поема по пътечка скрита,
която леко го повежда
към кладенчето сухо на очите;
Отдало капчиците тегота – препълва ги...
и край нослето, лъкатушейки изтичва
гореща, непреглътната сълза. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up