Sep 4, 2019, 11:56 PM

Пеперуда в змийска кожа 

  Poetry » Phylosophy
534 0 0

~ за съблазняването

 

Изззвивам своето тяло - нажежено стъкло

Моята хищна природа - като любимо седло

ззза състезателка опитна, свеж(а) 

коне много сама оседлала и провала познаваща

Зззасаждам в очите меден копнеж

От лукавство - нежна коприна и скреж

Като пеперуда в пашкул себе си съхраняваща

Дърпам аз своята нишка белоснежна

И увивам свяна и себе си, аз грешна

за другите пеперуди; осъждана

Завист или възхищение в техните крила

тънки съзирам, но не и приета; те светила

ослепителни в своите очи, но в моите

светлината им се отразява като в огледало

Привидението в мен огледална душа е посяло

И мога чуждите чувства вместо своите

да съзирам, да уловявам, да отразявам

Като змията със своите люспи златни, 

която златните лъчи небесни отразява

Но в себе си ни светлина, ни топлина, 

ни импулсивността човешка приютява

Пеперуда със змийска кожа

копринена, с огледално сърце;

В очи диви капан да положа, 

които мене стремят се да хванат

и победна им усмивка да уталожа

с щастлив плясък на своите криле. 

© Дара Ян All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??