Каквото да поискаш, все е кът.
И не, че искаш нещо непосилно –
додето ветрищата отшумят,
наляво, или дясно ще се килне,
капелата? Тя има собствен нрав –
на бурите изобщо не придиря,
върви чудакът в урагана прав
и думите след него светла диря,
оставят от трошици, за души.
За гладните душата му е залък,
той свикнал е – посоката греши,
но този свят в дланта изглежда малък. ...