Перлени сълзи за теб изплаках, дори не знаех ти дали видя. Но аз те виках и те търсих, и те чаках; ала болката направи ме пиян - и аз не чувах ничии чужди вопли, не сещах чужди чувства и ръце. Ала момиче на вратата ми затропа и с жар поиска да се влюби в мен. Но как да кажа? Бедното момиче - не знаеше за тъжното ми "аз". Че днес не мога силно да обичам, защото още чувам твоя глас, който шепне, сякаш ме привиква, но после ме разстрелва с "О, недей, недей с любов ти никога да свикваш! Отдай се на света. Без мен живей!"
И този глас така ме разтреперва, така ме омагьосва и разнищва, че думите не мога да намеря и все като без ум не казвам нищо; и всеки ми се чуди що съм правил, що съм писал, що съм ненаписал и кое превърна мойте сили здрави просто в плът, която днес се диша?
А аз написах просто и кристално своите тъги - бездънна пропаст!
Перли две в очите си запалих и нещо долу вляво се разхлопа...
"си няма на представа кой съм аз." - сори, Валери, но "няма на представа" е леко селски изказ тип "на 100%", "на предвид" и други такива неграмотности. А тебе бе не те отъждествявам със селски изказ по никакъв начин.
Иначе този стих, като почти всички твои, има потенциал да бъде шедьовър.
Поздрав.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.