Nov 18, 2008, 10:57 AM

Перлени сълзи 

  Poetry
673 0 9
Перлени сълзи за теб изплаках,
дори не знаех ти дали видя.
Но аз те виках и те търсих, и те чаках;
ала болката направи ме пиян -
и аз не чувах ничии чужди вопли,
не сещах чужди чувства и ръце.
Ала момиче на вратата ми затропа
и с жар поиска да се влюби в мен.
Но как да кажа? Бедното момиче -
не знаеше за тъжното ми "аз".
Че днес не мога силно да обичам,
защото още чувам твоя глас,
който шепне, сякаш ме привиква,
но после ме разстрелва с "О, недей,
недей с любов ти никога да свикваш!
Отдай се на света. Без мен живей!"

И този глас така ме разтреперва,
така ме омагьосва и разнищва,
че думите не мога да намеря
и все като без ум не казвам нищо;
и всеки ми се чуди що съм правил,
що съм писал, що съм ненаписал
и кое превърна мойте сили здрави
просто в плът, която днес се диша?

А аз написах просто и кристално
своите тъги - бездънна пропаст!

Перли две в очите си запалих
и нещо долу вляво се разхлопа...

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • С всеки изминал стих който прочитам, все повече ми харесват! Поздравления!
  • наистина умееш да пресъздаваш по нявероятен начин чувствата си! прегръщам те!
  • е и мен успя да разплачеш...
  • Да, бе, отново имаш право
  • "си няма на представа кой съм аз." - сори, Валери, но "няма на представа" е леко селски изказ тип "на 100%", "на предвид" и други такива неграмотности. А тебе бе не те отъждествявам със селски изказ по никакъв начин.

    Иначе този стих, като почти всички твои, има потенциал да бъде шедьовър.
    Поздрав.
  • Красиво и истинско! Поздрав!
  • Аплодисменти и от мен, наистина лирично!!!
  • много красив стих...
  • Ех, че хубав финал! Браво!
Random works
: ??:??