Не съм докосвала писеца с години
и дневника стар прах събира,
и някакъв страх в мен възпира
да започна да мисля във рими.
Реших аз, че не струвам, не умея
мисълта си аз в такт да владея,
че съм аз една поредна издънка
и че поезията за мен е спънка.
Но когато аз искам да крещя,
когато искам силно да стена,
когато от гняв цяла треперя,
когато съм от тъга ужасена, ...