Сребрист обсидиан обсипва небосвода,
дъждовни балерини летят във вихрен танц.
Сияйно разцъфтяла, приказна природа
се къпе в скъпоценен, кристален воден гланц.
Брилянтно заблестели, бисерни въздишки
отронват се безмълвно, понесли огнен дъх.
Оплетени копнежи в свилените нишки,
се реят и издигат към славен, чуден връх.
Крилете си разпервам, буря ме приветства,
долавят сетивата зова на стар познат.
В тъмата полунощна ражда се вълшебство-
симфония от чувства, прекрасен светъл свят. ...