Едно перо самотно долетя,
перо на птица – тръгваше си ято.
И взех го аз, тъй прелестно бе то,
перо полегнало върху земята.
Прибрах го, беше спомен откровен –
секунда сбогом, преди дълъг полет.
Едно перо, а целият ми ден,
просмука с размисли, бях сякаш болен!
Не са ли всъщност паднали пера,
изронените чувства на раздяла.
Усмивките, превратните слова,
и погледите – в черно или в бяло. ...