Аз няма да искам и няма да търся,
когато ме викаш, тогава ще идвам,
от твоите мисли аз няма да взимам
и твоите думи аз няма да помня...
От твоите чувства по-бедна ще ставам
и няма да искам, и няма да търся,
и няма да има днес, утре и вчера,
сега е моментът, когато съм тука.
След вдишване време - и вече ме няма...
Аз няма да бъда и пак ще съм с тебе,
когато ме искаш, тогава ще имаш
очите, ръцете и моите думи...
Ти само да искаш и вече ме няма...
Противно на твоята логика хладна,
във тебе нахлувам и всичко обърквам.
След мене подреждаш и все не намираш
и дълго ще търсиш най-точното място
къде да ме сложиш, щом няма да има
днес, утре и вчера...
И пак ще се питаш - дали съм, коя съм и аз ли съм тази...
Дали да ме помниш, дали да ме мислиш,
когато не искам, не търся, не взимам...
Аз само ти давам, а ти ще си взимаш
което, когато и колкото искаш...
© Радостина Марчева All rights reserved.
Поздрави за стиха ти!Такава центруфугираща мисъл отдавна не ме е въртяла...