Любовта започва с плахо ръкостискане
на две смутени, едва напъпили души
и първата целувка с "Извинявай, без да искам",
от чиято сладост кръвта камбанено кънти.
Или избухва сякаш източен владетел -
на заревото княза - мами с пламъци деня
и тъй възторжено-победно върху лицата свети,
че и природата немее, повярвала във чудеса.
Понякога началото ù е предизвестено даже -
изгубвайки се сред прераждания две сърца
отново срещат се и с безпогрешност знаят,
че някога и някъде делили са една съдба. ...