Не се завръщай в мойта тишина, поела ударите на съдбата. В сърцето ми не пускай пипала, с отровата така позната. Защо си мислиш че съм жаден пак и до дъно всичко трябва да изпия? Защо ме бъркаш с някaкъв хлапак, готов на бой за твоята стихия. Иронията си дори не я прикриваш. Какво очакваш всъщност да получиш? Вината щом сама не можеш да измиваш, тогава своя фалш е време да заключиш. Недей се лута ти по моите пътеки, не водят те до замъка рубинен. И крачките сега не ще са леки, защото винаги ще съм обиден. Върви си откъдето си дошла, че вече си персона нон грата и твойте хаотични номера, не ще ги продължиш нататък.
Боже, много се радвам, че ви е харесало и толкова много коментари...Благодаря ви приятели.Искам само да кажа, че този стих е художествена измислица и не съм преживял случката, а относно съветите на някой автори пак благодаря.Смятам за сега да го оставя както съм го написал, но оценявам жеста да ми помогнете.
"Недей се лута ти по моите пътеки,
не водят те до замъка рубинен.
И крачките сега не ще са леки,
защото винаги ще съм обиден."
Харесва ми!
Но защо винаги ще си обиден?
Трабва да бъдеш отворен за любовта за да влезе в душата ти с цялата си красота и сила!
Поздравления!
хм ... рядко ми се е случвало да признае мъж, че има вина...но персона нон грата щом си рекъл - о.к.! Последния куплет можеш да го пипнеш и отделни думички в цялото стихотворение ... помисли го.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.