Сега седя и музиката свиря,
поредна песен композирам в нощта.
Но няма тя да е балада тъжна,
напротив, дивна ода, плам, за радостта.
А хората мъката ги обзела,
но не е само тя на таз земя.
Има толкова красиви рими,
не може да са само за една тъга.
Куплет, а после припев,
лек лиричен пак нюанс.
После соло и отвличам
мислите ти в този транс. ...