В мириса на люляк ме търси,
на дъното на чая си, изстинал!
На щастието от праха се отърси,
по него моя лик ще е затихнал!
Отвий от бялото онази голота,
която, като слънце те разтапя!
В джобовете на нашите палта, е
пълно с песен, в която ме потапяш.
В късче от деня ме потърси!
Развий на роза пъпката зелена!
От огън пеперудата спаси,
аз съм в крилото й засмено! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up