Jan 14, 2009, 8:25 PM

Песен 

  Poetry » Phylosophy
634 0 7
 

Песен 

            ... когато пеят, чучулигите са безсмъртни.

                                                  народно предание

 

Палещо  лято с миризма  на  жито.

Примамлива небесна  синева.

Като куршум видях я да излита 

над  пламнали от жегата нивя.                          

 

Връхлиташе я ястреб. Сива сянка, 

зловещо я преследваше. Със стръв.

Не исках да повярвам, че след малко,

по хляба златен ще закапе кръв.                            

 

Но ястребът внезапно сви крилете 

и полетя надолу оглушен.

От птича песен, екнала в небето,

той бе пресрещнат. Беше победен.

 

И песен жива още там се лее.

Узрява хлябът. Птиците летят.

Безсмъртен да е всеки, който пее,

защото с песента се ражда свят.

 

© Александър Калчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??