Винаги, когато чуя песен стара -
аноним трепти и шава струна някаква заспала на Душата.
Какво говори тя - нашепва нещо мило, скъпо и обично, и незнайно...
Какво ли вплетено е в таз мелодия през вековете,
ту бистър извор, река пълноводна,
ту шарена черга, черен калпак,
смях приглушен, закачка игрива,
хоро скокливо на млади моми...
От древността идва тя, но отива към Вечността,
и вечно млада и мъдра е тази песен,
защото изкована е в пещ като стомана,
охладена от много човешки сълзи... ...