Изпей ми песен, моля те, дори и да е тъжна.
Ще ме пресели в друго, необятно измерение.
Сегашното утехата от мене надалеч пропъжда
и няма бряг за никакво уклончиво спасение.
Забравих как умело се надпявах с тишината -
замръзналите пръсти не успяват да засвирят.
Отронва се пясъчно въздишката бегла позната
и нотите в неслучените си мелодии умират.
Затова запей сега, вместо мен, за да мога
да те запомня, преди вечността да прекрача.
Бъди красив, изпят в горчива песен спомен,
от много сладост любовта ни винаги нагарча. ...