От среднощна песен на щурци
си нарекох тайно заклинание.
Почне ли нощта ми да боли
и да ражда спомен от предания,
и луната висне ли сама
в тъмни и беззвездни небосклони,
тъй, без думи, него си мълвя,
всички мои болки да прогони…
А когато новият ми ден
в рани от обиди се препъне,
шепна си - щурците да са с мен ,
в утрото ми огън да се върне… ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up