Стъпките в морето, тръгват от брега.
Тишината свети, ражда се дъга.
Някъде високо реят се орли,
газим във дълбоко, а зад нас следи...
Пътят към мечтите е пътят пред нас,
кръстът на орлите - това съм аз.
Припев:
Безвъзвратно напред препускаме-
пътят е цел.
Обичайните дози чувства са
зов и апел.
Непонятното води устрема,
всичко гори.
Ако може света ще вкусиме.
Път и следи...
Стъпките това са миналият път.
Хоризонтът ражда песен за мига.
По луната стъпвам, стелят се звезди.
Спирам, после тръгвам, а там си ти.
Припев:
Хоризонтът завързва времето -
търся мига.
Страховете преследват спрелите -
откъм брега.
Зверовете мълчат пред бурята ,
в шок- смелостта.
Всичко напред е жестоки удари.
Пуста врата....
© Валентин Йорданов All rights reserved.