Dec 27, 2013, 11:02 AM

Песен отново 

  Poetry » Phylosophy
374 0 0
От скутите на бронзовото лято
пое ни в дланите се многоцветна есен.
Заглъхват наш'те стъпки по земята
и пеем свойта лебедова песен...
Стоим ограбени и остарели,
далеч от Слънцето и от дъха на Дните...
За невъзможното сме закопнели,
тъгуваме на глас за Младините!
О, тази Есен! Тази мила Есен,
защо и тя така припряно гони Дните
и ражда тъжна недопята Песен,
която все творим от Младините!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Random works
: ??:??