Със кал по челото препусках в полето,
но щом наближавах потоците бистри,
облаците мрачни, висящи от небето,
изплъзваха своите сълзи, толкоз чисти.
А моите ръце се приплъзваха към теб,
зениците с лазури обливаха те цялата
и с нежност събличах онзи корсет,
прикрил голотата на тялото ти.
Толкова фино и толкоз омайно,
че чувствах виновна възбуда,
но ти ме обгърна с поглед разкаян,
и изпепели я до жупел. ...