Едно бозуки пее във нощта
и от гласа му вечността замира…
А вятърът с очите на жена
най-южната посока пак намира.
И се стаява плахо на брега
заслушан в тишината на прибоя,
а струните звънят като сълза…
Нима не чуваш?!... Искам да съм твоя…
Със ласките на влюбено море
аз всяка нощ в очите ти се връщам,
по истинска от звездното небе…
Бозукито с гласа си ме прегръща. ...