Там, дето река Скът бавно тече

и вятър тихо с тополи шепти,

ти на брега иди и поседни

и чуй легенда за минали дни -

за Алтимир - селце с горда съдба,

за Елти, някога с Мирка живял,

крепост Калето той с обич строил,

но, уви - с Мирка той се разделил.

Днес Алтимир е навело глава,

в мисли тревожни за своите деца,

пръснати нейде в далечни страни

да търсят щастие, по-добри дни.

Но ще се върнат, знай, твойте чада,

викат ги родните ширни поля,

дето отново пак с труд ще градят

своето щастие до сетен дъх.

Алтимир, люлка на моите деди,

Алтимир, люлка на моите мечти,

в теб аз родих се и с тебе живях,

и до последен дъх с теб ще вървя.