/Песента, която Вергилий написа за концерта на Хайредин, защото Мирабела е глупава /според него/ и не може да пише поезия/
Към бряг желан, в омара, вечерта
почти невидимо се спуска.
Прокарва тънка, огнена черта
над планината андалуска.
Площадът с портокалите eчи,
с дървета, цели в цвят, белее.
И музика пленителна звучи
над улиците на Марбея.
"Коремът ти е гладък – пита с мед,
бедрата – с форма на китара,
на колене пред теб ще дам обет, ...