Песен за Голямата любов...
Животът ни изтича, Господи:
във малки радости и малки грижи,
и във илюзията си да върнем
реките при забравените извори!...
Очакваме „Голямата” любов да дойде
и промени живота ни из корен,
но лутаме се като слепи, че отдавна
дори последният кумир лежи съборен...
И ето тъй Животът ни изтича:
във дребни радости, и скърби дребни...
Понякога за малко се обичаме,
но повече сме тъжни и проблемни,
защото чакаме „Голямата” любов да дойде
с представата, която сме създали
и твърде късно, в същност, проумяваме,
че цял Живот със нея сме живяли!...
Коста Качев,
Есента
© Коста Качев All rights reserved.