Песен за ловеца
Студ и мраз - сковаващи душата,
студ и мраз - и ледени ръце,
но днес е празник за ловците във гората
и пей във ритъм охотнишко сърце.
Крачат смело през тежките пъртини,
гледат остро за нечии следи,
не боят се те от снежните лавини,
а буйна кръв във вените кипи.
Чакат близо стаени до гората,
притаили дъх в клонака на дрена.
Дебнат свойта плячка в тишината,
а в далечината чува се вълка.
Но сянка се показва пред дулата.
От гората изниква великан...
На спусъка подпряна е ръката,
очакваща желания глиган.
Бърза гонка от ловджийски псета,
събарят те звярът на снега.
Калени в лова рискован на прасета,
по бялото разплисква се кръвта.
И бяга ловната дружина
към своят нов величествен трофей.
Редят във крачки пъртина след пъртина
и зимата горещо-мразна песен пей.
И капнали във своята умора,
вдигат пушки насочени в целта.
Отеква изстрел под клоните на бора...
Забива се куршумът във плътта.
Пада звярът под свойта тежест,
последен стон отеква сред снега.
Чете се във погледа му мътен, мрежест:
- Ловецо, спечели засега...
И рог поставя краят на борбата,
а вечерта започва с вино и меса!
Ловец признава само спирта, не водата
и тръпката сред снеговете на леса.
© Христо Стоянов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
(Се засилва към ловно-рибарския броейки парите по пътя)
(поглежда деня и часът и се връща да сложи 6 на стиха) -
светла и щастлива Нова година ти пожелавам...
харесвам стиховете ти...истински и красиви...бъди Благословен! -
Честита Новата 2009 година!
Нека перото ти да не пресъхва да пише!
Здраве, Любов и много усмивки! -
Ице,
ще ти отговоря с един стих:
Неделна страст жестока и красива
живее в твоя ловен занаят.
Прощавам ти, че тръгна да убиваш-
Законно е. Не ще те обвинят.
Сърничката е глупава и малка
и опипом по нейното телце
като студена докторска слушалка
цевта ти търси топлото сърце.
Прекрасна цел! Застанала нарочно
за да покажеш своя ловен стил.
Но, Дявол да те вземе -стреляй точно!
Раниш ли я-това не бих простил!
И умната с Руския лов,пич, да те те опердашат и тебе като минаваш границата! Весела и щастлива! Зем. -
ти си един качествен творец и човек
бъди такъв и през 2009 и дано бъдем по-истински -
Ловните тръпки - кръпки в природата!
Весела Нова Година ти желая и успехи!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Ловеца в очите наднича,
зная, че нещо някой си спомня,
стреля по песен не-птича
и звездите по пътища рони.
Нещо променя във своята роля
и чете ли, чете ли, чете.
Търси се в очите на птици изколени,
търси се в очи на разстреляно нощно небе.
Няма рицари.Не ловува поета
и избягва света и вселената пак.
И е Музата с пушка на рамо превзета,
и в нощта е отново под безкрая на крак.
И си спомня Ловеца очи на сърна -
може ли да боли от дъга!
Поздрави!
Това не е стихо, просто за спомен от мен!