Над морето леко подухва бриз нежен,
луната огрява пейзажа снежен.
Сърцето тупти след поредна разлъка,
от дълбоко впилата се мъка,
две очи гледат в далечината,
сълзи капят леко по земята.
В тази нощ, зимна и студена,
се лута сама душа смутена.
Оставена от верен другар,
като в залив изоставен рибар.
Скитаща сама в света голям,
объркана, самотна, недорасла дотам, ...