Jan 5, 2011, 4:33 PM

Песен за виелицата 

  Poetry » Other
1056 0 2
Вали. Снежинки падат, порейки бездънната мъгла.
И падат. Върху нечий ствол или във нечии крака.
Не спират. Върху нечии криле или на нечий гръб.
Едни за всички, въпреки че носят щастие и скръб.
Вали. Погалват нечие дете, погалват нечия издънка.
Безшумно падат върху бръчка, нос, очи, кора и дрешна гънка.
Топят се върху нечий зъб, опашка, козина, око.
Докосват и приспиват по еднакъв начин нокти и листо.
Вали. Снежинки падат във замръзнала гора.
Дълбоко спят под тежък пласт новородените цветя.
Вали. Покрива бяло було тъмна пещера,
а вътре скрил се е козел от дневна светлина. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмил Стоянов All rights reserved.

Random works
: ??:??