О, ти, който се скиташ със дивия северен вятър
и проправяш пъртини в сърцето на гъсти гори,
който пиеш в потоците най-бистрото от водата
и се къпеш в мъгли, и се будиш в дълбоки треви,

не видя ли тъдява край теб да се скита момчето,
дето Водно момиче с напукани устни изпи,
дето пръсна навред не цветя, а дъги от небето,
във които ликът на момичето Водно разби на искри?

Питам тебе, защото ужасно приличаш на него -
също толкова волен и малко самотен наглед,
а откакто изчезна момчето, момичето бледо
безуспешно го търси, и тревожно се скита навред.

Изранени, краката по урвата кръв отпечатват,
а сълзите се вливат в течаща наблизо река,
във зелени блата жабите състрадателно крякат,
ръсят люляков цвят разлюляни от вятър стъбла.

Аз го търся момчето, защото сестра ми се пада,
това Водно момиче, което изгубих във гъсти гори!
Ако ти си момчето, съм готова слуга да ти стана,
но цвета на момичето Водно във шепите си събери.