/Из творчеството на Удивителния Вергилий/
В морето стъпките ми не остават –
вълните са им люлка, но и гроб.
Светилото монета обещават
на хоризонта – процеп в скъсан джоб.
Изгубих кораба. Потърсих дъно
сред бурята, жадуваща за лов,
която мачти като сламки гъне
и сее клетви, вместо благослов.
Спокойно е сред нищото. И чисто.
Разрошена вдовица, есента
пилее горе чайки – сухи листи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up