Песента на флейтата
Душата му е толкоз крехка.
Слушам песента му нежна!
Свири той тъй хубаво и благо,
тъжна болка лъха от душата...
Човекът! - Аз дори не го познавам...
В съседната стая той се намира.
Музиката му ме грабна още в първия миг.
А флейтата говори нещо тъжно:
" Тръгна си, любима, сам ме ти остави,
днес за теб тъжа, но ти не знаеш за това.
Защо отиде си, любима?
Днес те вика моята душа!
Тръпне като птичка моето сърце,
чака да се върне и малкото дете.
Защо напусна ме, любима?
Тъжен, тъжен аз съм, знай.
Пак за тебе свиря, както в миналите дни.
Мила моя - ти знаеш, че си те обичам...
Защо напусна ме, любима...? "
И тъй си свиреше човекът...
Тъжната мелодия звучеше...
В мен сърцето бавно си туптеше,
а сълзите някак си напират.
Тази песен ми хареса,
макар да бе с начало тъжно и печален край...
А човекът пак засвири... флейтата запя...
Тъжна песен, тъжен зов!
Бездомна обич, живот суров!
03.08.2004г.
© Надежда Петкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
много е хубаво
-
За три години (от 2004 до днес) не се ли замисли малко над метафорите, формата...Звучи като току що написано и то докато слушаш музиката. И не мога да разбера, това поема ли е? Май не е мислено като поема, но се е развил сюжет. Ако го напишеш като разказ, сякаш ще е по-добре.
-
Музика на флейта.Прекрасно е.
С обич. Много хубава идея. -
Чух флейтата!Благодаря!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
