ПЕСЕНТА НА JANET ПОСВЕТЕНА
Веднъж в пустиня - една,
без гориво мотора ми - спря.
И се обади гласът на страха;
Те сега - кофти, малко стана.
Тук от жажда бавно ще умреш,
на лешояди - месата си ще раздадеш.
Но дръзко му се хиля в сурата.
- Глупако - не познаваш на старото ината.
Ще изям стотици скорпиони,
ще изпия кръвта на змиите - отровни
и в резерв - ура, ще пикая ...