С несигурното твое: „Стоп, че...”
насред ливадата с цветя,
въртя със пръстите си копче
на блузката ти и дъха
усещам как ти учестява
и в ноздрите нахлува свеж,
в изтънчена игра прастара,
неутолим един копнеж.
Седефената им редица
аз разкопчавам – твоя страж –
и на гърдите верен рицар,
ръка полагам, за кураж. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up