Скрит от света спи кротко денят,
а нежно го пази сянката на нощта.
Заспивам. Чужди гласове шептят
и към себе си ме зоват. „Ела, ела.”
До прозорчето бях. В захлас. Сама.
Но в погледа му мигом се озовах.
Тъмен и неразгадан. Цари тишина,
а бдя трепетно сред нея без страх.
Роза, грижливо цветовете си свила.
Крие плахо врабче глава зад крило.
Топола смълчана, звезди отразила.
Вятър не танцува среднощно хоро. ...