Скрит от света спи кротко денят,
а нежно го пази сянката на нощта.
Заспивам. Чужди гласове шептят
и към себе си ме зоват. „Ела, ела.”
До прозорчето бях. В захлас. Сама.
Но в погледа му мигом се озовах.
Тъмен и неразгадан. Цари тишина,
а бдя трепетно сред нея без страх.
Роза, грижливо цветовете си свила.
Крие плахо врабче глава зад крило.
Топола смълчана, звезди отразила.
Вятър не танцува среднощно хоро. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up