Feb 22, 2010, 5:31 PM

Песента на машинописката 

  Poetry » Other
786 0 8
Приятелко моя, машинке добра,
когато сърцето ми лудо тупти
под пръстите мои подскачаш, трептиш...
и все благи думи редиш ли, редиш...
Когато сърцето ми от болка се свива
някакъв хаос разтърсва те цяла
и всичките букви преплиташ тогава.
Сега е така.
Но щом остарееш...
превръщаш се във вещ
непотребна и жалка.
Навярно и с мен е така.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латинка-Златна All rights reserved.

Random works
: ??:??