Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Jul 28, 2011, 1:51 PM

Песента на раковината 

  Poetry » Other
680 0 10

Сред стъпките по пясъка блести
черупчеста, но златна раковина.

Тя криела във себе си следи
на  пенести вълни от морска грива.

 

В ръцете си я взело едно дете
и заиграло се със думи от морето.
Заслушало се как детството  зове
през деветте царства в десето.

 

Оттам преминал мъж и той я взел.
Положил  я до гръдта си, да послуша.
Той знаел, че само  със сърцето може

да чуе бурите, но не и да ги уталожи.

 

Забързан я поставил в джоба си,
да я послуша,  когато си поиска,
и да я положи отново до сърцето си,
красивата и малка  раковинка.

 

От джоба му изпаднала, но не и за беда.
Намерили я  влюбени на плажа.
По нея капналата от девойката сълза
запяла най-влюбената песен на моряка.

 

След ден отплувал той със нейната любов,
а тя със раковинка  във дланта си

отпращала със поглед по вълните - нежен зов

и чакала момчето  си на кея...

 

Потънал корабът. Морякът вест не пратил.

А на  брега  момичето  му още чака, да се върне.

Във дланите си раковина малка стиска

и слуша песента ù... додето унес я обгърне...

 

 

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??