Разказва сатирът печално
приказки плахи за време,
когато всеки нещастен банално
оплаквал е своето бреме.
Сатирът тогава проплака
над огъня нежно замиращ
и скритите нимфи в шубрака
пееха с него песни неспиращи:
„Глад и чума отвсякъде дебнат
да срещнат глупак заблуден
и страшно със връв да го стегнат,
докато го видят смъртно ранен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up