Не свири ,щурче ...под прозореца тъй тихо ,
не спомняй онзи сетен зов .
Не ще да върнеш всичко свято и предишно ,
не ще да върнеш моята любов .
Когато спомените светли гаснат ,
когато аз забравям за дъжда във мен ,
едничка мисъл у сърцето пламва -
„Не спомняй си за онзи ден !"
Не се опитвай да откриеш във душата
нови и незнайни светове ,
здраво стъпила съм вече на земята ,
а надеждата свят чужд ми я отне !
© Петя Боянова All rights reserved.
ехтящо, отекващо красиво ми харесва много!
Браво, Петя!!!
Приятни сънища!!!