Тим-тирим, тим-тирим

аз съм най-любимият ви шут.

За това, що пея, вий не ме съдете,

ветровете ще ви кажат, че съм луд...

Аз ви казвам – Нощ в душите

с гнили нокти, лакомо гребе

и изстръгва тя сърцата ви, докато спите,

ще остави само шутското сърце.

Тим-тирим, Земята стара

ми донесе приказка една,

че кога човек е сътворяван

Господ дал му е душа.

Па му рекъл – Чуй, човеко,

музиката на света 

и се вглеждай в Красотата

но пази се ти от завистта.

Тим-тирим, ако понечиш

сам за божество да се провъзгласиш

ще си взема аз, което

съм ти дал, докато спиш...

Нея нощ мълчат звездите

пее само шутът стар,

че е Господ слязъл от небето

и дамгосва своя дар.