Ти бе звукът на моята китара,
и всеки дъх на тебе посветих.
Бе всеки следващ лист от календара,
и многоточието в моя стих...
Ти бе цветът в картините ми пъстри...
Светулките във моите очи.
Докосването на любими пръсти...
Най-истинското чувство беше ти!
Кога, защо... и трябваше ли всъщност
да си отидеш тъжна, неразбрана...
Пустее днес самотната ми къща.
Не искам да повярвам, че те няма! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up