Apr 12, 2012, 11:38 AM

Песничка за обществен враг №1 

  Poetry » Love
929 0 17
на жена ми Нури
По право на света принадлежа,
но той от вчера вече не е моят.
Загърбил най-красивата лъжа,
пришивам тънка сянка зад завоя.
Затуй не ме търси. Не ме мисли.
Не бях аз цвете, нито ти - иглика.
И слушам зад презрелите мъгли
как Темза с наедрял корем ме вика.
Не искам нищо, нищо не дължа.
Живота си почти побрах във куфар:
две твои снимки, гребенче и шал. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Random works
: ??:??