Пясъкът край морето сега е самотен
и само следи го пронизват в тихите нощи.
А в студените сутрини вятърът ги замита
и само прелитащи гларуси търсят ги още.
Пясъкът край морето сега е изстинал
и само с мъниста черупчени е накичен.
И го връхлита низ от мъка и диви съмнения,
за любовта, взаимността, мощта първична.
Пясъкът край морето сега е различен,
скрил е диамантите си ценни, откраднати
от лятото на времето крехко, чупливо...
Иска да ни докосне с песъчинки от радост.