Виждам те! През тухлени стени,
през метални врати, зад себе си,
зад слънцето дори. Виждам те!
Само когато спра да те гледам.
Чувам те! В скандиращи тълпи,
в лятната буря, отвъд крясъка
и на най-разяреното животно.
Твоят глас са всички мои букви.
Разбирам те! Когато ме мъчиш,
когато ме забравяш и се смееш,
дори когато ти самият валиш.
Поне ти да ме беше разбрал! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up