Петият мускетар
Вървя към Вас и нося поетична шпага.
Трепти неумолимо острие!
Духът на Времето не ми убягва.
В мен бие мускетарското сърце!
Преминах присмеха и зли одумки.
Разпятието не е моят праг.
Земята ме заклева да не хуквам
след лъвски призив - с лъскава пара.
Душата ми е кръстена със сълзи!
Не прося мъдрост от страха.
От него други си скроиха тоги -
стомаха си да овластят...
Предъвкаха идеите и плюха!
Възпяваха кръчмарския похват.
А гладни - бедните не бяха чути.
Поета сочеха за глупав бард...
Но думите сгъстяваха редици!
Дуелът днес не е приет.
И ето - хвърлям свойта ръкавица.
Полето на честта ми Ви зове!
За нашата Родина и кръвта ù -
пролята под свещенни знамена!
За бъдеще - опора кръстопътна
на толкова герои досега!
За вярата - да вложим своя данък
в основите на силен,честен род!
Зад острата си шпага се изправям -
безименен, непоклатим и горд!
© Маргарита Петрова All rights reserved.