Dec 3, 2009, 10:43 PM

Петият сезон 

  Poetry
468 0 2

 


Някъде далеч

тишината ми крещи…

Чувам звездопад…

Влизам в твоите очи…

Някъде далеч

светлината не боли...

Някъде далеч

сбъдваш моите мечти...

 

Петият сезон

във мен си ти.

Един отронен стон -

сълза от стих.

В мен последния подслон

намери...

Подслон... 

Намери подслон.

 

 Може би ако ти

със криле на птица

литнеш във нощта...

Може би ако аз

със криле на вятър

ще те отнеса във Рая

и призная

своята вина -

любовта...

 

Някъде далеч

хоризонтът е въже...

Моите мечти

са препускащи коне...

С ангелски криле

в твоя ден ще долетят...

Някога при теб -

зная, ще ме доведат...

 

Петият сезон

във мен си ти…

Един отронен стон -

сълза от стих…

В мен последния подслон

намери...

Подслон...

Намери подслон.

 

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??